„Нямам домашно.“ „После ще го направя.“ „Не искам!“ „Не разбирам нищо!“ Ако тези реплики са се превърнали в ежедневна част от следобедите ви, не сте единствените. Домашните често се оказват повод за напрежение между родители и деца – особено след дълъг учебен и работен ден. Но постоянните караници, заплахи и наказания рядко решават проблема. Понякога
В кабинета ми често идват изтощени родители, които с облекчение споделят, че детето им е преминало през бебешката възраст, но изведнъж са се изправили пред съвсем ново предизвикателство. Тяхното обикновено изречение звучи така: „За всичко казва „ Не! “, хвърля се на пода и започва да се тръшка за най-малкото нещо“ . Разбирам напълно това объркване
В кабинета ми често идват изтощени родители, които с облекчение споделят, че детето им е преминало през бебешката възраст, но изведнъж са се изправили пред съвсем ново предизвикателство. Тяхното обикновено изречение звучи така: „За всичко казва „ Не! “, хвърля се на пода и започва да се тръшка за най-малкото нещо“ . Разбирам напълно това объркване
„За всичко се ядосва.“ „Не може да му се каже нищо.“ „Започва да крещи или да плаче за най-малкото.“ Това са думи, които много родители използват, когато поведението на детето започне да ги обърква и изтощава. Понякога причината изглежда съвсем дребна – неподходяща чаша, отказан десерт, домашно, телефон или забрана да излезе. Но зад силната реакция