Почти всеки родител на тийнейджър минава през един и същ момент. Детето, което допреди година е разказвало всичко от кой кого е бутнал в училище, до какво е сънувало и кой му е любимият YouTube канал, изведнъж започва да отговаря с кратките: „Нищо.", „Добре съм.", „Остави ме." Вратата се затваря. Слушалките се слагат. Разговорите стават къси, а родителят
Чували ли сте фразата "Да не ви се случва това, което родителите ви мислят". Тя е валидна за онзи вид родители, които проверяват по три пъти дали детето е стигнало до училище и не могат да заспят, ако то не им е писало, когато е на зелено училище. Те мислят за най-лошото още преди да се е случило каквото и да било. Почти винаги зад това стои любов,
Съвременният родител живее в постоянен режим на догонване. Работа, сметки, задачи, телефони, графици, училище, тренировки, пазаруване, готвене. Денят свършва, а чувството е едно и също и все ни показва, че не сме били достатъчно добри нито в работата, нито у дома. Много родители днес искрено вярват, че цялата тази умора е в името на децата. Работим
