„За душата“, Аристотел
За Аристотел душата не е отделна, изцяло безсмъртна субстанция, необвързана същностно с тялото (както е например при Платон). Според Стагирита тя е принципът на движението, формата и пълното осъществяване (ентелехия) на живото и умно органично тяло, носител на същностната действителност на човека. Душа и тяло са неразделно свързани; затова и душата

